ПРЕДАТЕЛСТВО



 Препуска времето неумолимо
в невидим и всемирен бяг,
далечни пътища необозрими,
безкраен и пришпорен впряг.
  Дали предавахме необяснимо
земята и рода свещен,
нима погубихме необратимо
душите и сърцата в плен?  
Нали обичахме благословено,
кълняхме се в народа свой,
нали обичахме неосквернено
родина и звезди безброй.  
Безверни мисии недопустими,
наивен и безсмислен страх,
бунтовни истини неуловими,
брутален и безумен крах.        






    ВСЕЛЕНА И ПИСМЕНОСТ





Деветте Планети на Слънчевата система са свързани с 9 – те глаголни времена в   българския език. Векторът на кръга – време пресича орбитите на Планетите и   образува 9 действия в езиковата ни система – темпорална безкрайност към   безкрайност.






Девет Планети и времена девет,
Слънце и Космос, Земя и духовна епоха.
Азбуката сътвори Ренесанс,
Вселената – безкрайност,
Славянският мир получи скиптъра на светлината.
Достойно е да възпяваме Солунските братя,
далече в небитието езическото суеверие остана.
Кръстът прогони Сатана,
диви копита от степите на Азия
нагазиха в духовната Византия.
Музо, не презирай жестоките и неуки варвари,
а превърни гнева си в молитва.
Осенени от Светия Дух,
буквите запяха като птици
върху листовете на историята
и жаравата на светостта –
светломирен полъх от вечността,  
с трепет се събудиха тайнства.
Духът на истината проплака в слово,
благоверните векове коронясаха Писмеността
за времена вечни.
Словото се извиси до просторите небесни,
които запяха химна на Пресвета Троица.
В молитви и пост укрепваше вярата,
Амвонът на паметта е безсмъртно сияние,
Алфа и Омега получиха живот свише.
Радвай се, Сонм на Светците,
Радвай се, Богородице, Пречиста,
защото Словото пробуди човешките сърца.
Словото на благочестието,
Словото на Закона славянски,
Словото, което победи мъката от тъмнината.
Пътищата ни се изправиха,
Книгата на живота записа този връх на върховете,
отчаянието от безпътието не е истина.
Да внимаваме да не ни изкусят падналите ангели,
да повикат страха от смъртта,
да ни поробят измамните идоли.
Всемирът запя: Алилуя!   Символът на безкрайността се роди,
бездната на неверието бе сломена,
нетлението стана реалност.
Мирноблажени да бъдат вовеки Светците, дали ни чудния дар.    



КАДЕНЦА



    "Ние знаем, че белият човек не разбира нашите пътища".  

                                                         Сиатъл, индианският вожд      



  Планетата е грахово зърно,
което в дланите държим.  
Каденца вълшебна е любовта небесна,
  орис чуждокъщна седефени вопли донася.  
Къде са копията на грижите,  
към нас летящи подло?  
Къде е страхът - тази страст пагубна?
  Враговете станаха пепелища,
  греховете - цветя,   невежеството - минало.
  Битието проклето не боли както преди,  
от аналите вехти съвестта свири на орган – 
  хаосът стопи се като свещ восъчна.  
Разумно ли е да умираш всеки ден,  
когато Ангелите обещават друго?  
Нима сме странници безскрупулни,
  в абсурдни стълкновения изгубени?  
Как искам да съм като теб, Земя –  
добра, красива и разумно-свята!  
Ти никога не спираш в своя път.
Пази ме, моля те,  от този свят коварен,  
от същността му кръвожадна, тварна.  
Защо ли сетивата на мислите
са на клада осъдени като еретици?            



    ГЛАС НА РАКОВИНА



  За греховете да плачем, приятели,
така както Рая скърби.  
Какво ли говорят звездите за нас
в  сияние трансцедентално?  
Белези от смърт остави гордостта земна,  
смарагдова суета ме смразява,  
благородството претърпя трансформация-
защо ли в измама се мъча?  
Тежат греховете като стоманени мечове,  
от безумие предадохме Небето,  
разболяхме се от своеволия,
за да не сме съвършени,  
в съня си само не грешим.  
Очите на Луната са добри
и няма никого да оскърбят.
  За къде ли сме тръгнали,
се питат раковини и гларуси?  
До къде ще достигнем в алчност неистова?  
Маскирани грешници се преструват на Ангели –
  на живот и смърт всеки ден.  
Ще си отиде ли завинаги вината,
сковала цялата ни същност,  
покрила ни с отровна тога?  
Ти, истина ли си живот, кажи?  
А може би си мисъл бяла,  
реалност осезаема ли си,  
или дихание сапфирено от детство долетяло?
  Лъжа препуска неуморно,  
Жана д" Арк бе предана до смърт,  
да стигна до сърцето и желая,
  в него аз вълшебница ще бъда.
  Диамантена романтика ми подари лятото,  
но аз съм каещ се грешник.  
Умопомрачително недоволни сме често,
  инквизирайки добротата.
  Кажете ми, дървета, какво е обичта истинска?
  Нима инфанта  аз съм,
тичаща между колоните на времето,  
които като кукли се засмиват?  
Понеси ме, Небе,  някъде далече от тази окупация .
  Моя, Земя, прегърни ме  -
  глупостта загуби сражението завинаги.


💎💎💎



Теомира- Десислава Петкова