Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2013 18:45 - БРАЧНИЯТ ДОГОВОР И КОНКУБИНАТЪТ
Автор: teomira Категория: Лични дневници   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.06.2014 11:51


БРАЧНИЯТ ДОГОВОР И КОНКУБИНАТЪТ

 

 







image

 

* * * * * * *

 

 

 

Брачният договор и конкубинатът представляват аномалия на съвременната действителност, поради явната несъвместимост между брака като свещен съюз и договора като институт на облигационното право. Съгл. чл. 8, ал.1 от ЗЗД ”Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.” Договорът представлява правна сделка, която не трябва да се свързва със свещената институция брак. Сделка ли е бракът, който е символ на нравствено-духовен и свят Ренесанс, на абсолютната връзка между човешкото и Божественото право? Сделка ли е Небето и Библията? Сделка ли е вярата и молитвата? Сделка ли е любовта между човешките създания, или най-висш и вечен морален феномен? Докога обществото ще продава най-чистите пориви? Пари – Брачен договор – Пари". Имаше ли брачен договор между Адам и Ева, между Тристан и Изолда, между Ромео и Жулиета? Една от основните характеристики на тварния свят е възмездно-еквивалентния му характер. Постепенно и трайно надделява меркантилиума. Възможно ли е да се продава свещения брачен съюз, така както се продават движими и недвижими вещи? ”Брачният договор” е предаване на абсолютната любов и светотатство със свещената мисия на брака. Сключването на какъвто и да е облигационен договор между страните не може да се нарече ”брачен”, защото превръща брака в предмет, който може да се продава, заменя и плячкосва за пари. Правата и задълженията, имуществените дялове на съпрузите се определят така, като че ли бракът непременно ще бъде последван от развод, т. е. още при слизането на Светия Дух над встъпващите в брак, веднага започва да виси Дамоклев меч на бъдеща раздяла. На съпругата – банка, на съпруга – екзотичен остров. Едва ли тези материални подаръци целят да направят брака по-романтичен, но че целят една грозна сметка между съпрузите е повече от ясно. Сделка ли е вечната връзка между Небето и Земята? Бракът създава семейство, а не търговско дружество. Облигационните отношения не могат да взимат надмощие в семейното право. Страхът от безвъзвратна загуба на собственост води до такива исторически абсурди и несъвместимости като т. нар. ”брачен договор”. Законът на кръвта не може да бъде победен от закона на финансовата обезпеченост, защото родът съществува не заради материални сметки, а от любов – истинска, жива, без измама и банкови операции. Измамата опорочава всичко, защото Светая Светих няма нужда от контракти, а от преданост, чест и достойнство. ”Брачният договор” е своеобразна делба на собственост и интереси. ”Разделяй и владей”, въпреки свещеното тайнство, въпреки силата на Светия Дух.


image



Тече ли от един извор мътна и чиста вода; материята ли побеждава Светия Дух или е точно обратното? Как е възможно толкова детайлно имуществено разграничение, въпреки закрилата на Светия Дух? Съпрузите се превръщат в търговци, които са толкова добре обособени и разграничени във времето и пространството, че е невъзможно каквато и да била загуба, дори и на една сестерция. Съпрузите живеят като търговци, прилагат стриктно правните норми на Търговския закон и се пазарят като търговци за ценности, които е невъзможно да се купят, така както е невъзможно да се купи абсолютната истина. Този сребролюбив подход превръща светостта в пустиня. С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш брачен договор и брак, но не и любов.

Духовното битие на брака не притежава облигационни измерения.





image





Конкубинатът, или т. нар. фактическо съпружеско съжителство е незаконно съжителство между мъж и жена, който никога не трябва да придаде държавна воля на съществуващи обичайни правила. Ноторен е постулатът, че идеите създават и регулират обществени отношения. Санкционирането е невъзможно, поради мисията, която Държавата притежава, а именно да брани законните права и интереси на своите граждани. Извънбрачното съжителство е живот без сакралната санкция на Светия Дух, без тайнството брак, живот в противовес с добрите нрави. Или има любов, или няма. Или има вярност, или е налице предателство. Или е ден, или е нощ. Или се сключва свещеният брачен съюз и се създава най-голямата тайна, или се тръгва по стъпките на падналите ангели, които се превръщат в демони. Невъзможно е да се прикрият истинските цели от Небето. Отговорността е както пред Всевишния, така и пред Държавата, на чиято територия живеем и чиито граждани сме. Поругаването на тайнството брак поругава и другите 6 тайнства, превръща се в грях, безчестие, неправда. ”Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.”(1 Кор. 15:56). С този грях живеят нечестивците, а не благоверните люде. Конкубинатът е деградиране на морала и съвестта. Грешенето създава лукава съвест.


image


Според медии в Гърция има 120 000 незаконно родени деца.

Ще позволи ли Източно – Православна България, която даде вечния Кирило–Методиев Ренесанс на цивилизацията, бракът-сделка да победи бракът-тайнство?

Да пребъде брака и семейството, ако ще светът да загине! Брак a tout prix.

Посланието, запечатано в очите на Дева Мария от Гваделупа е едно от разковничетата към спасението на света.

В началото на 2001 г. инженерът от Мексиканския изследователски център в Гваделупа Жосе Асте Тонсман обявява резултатите от 20 - годишните си проучвания върху образа на Богородица, вграден върху грубата тъкан на петвековно наметало на индианеца Хуан Диего. В основата на изследването, започнало през 1979 г., стои дигитален процес, използван при сателити и междупланетни сонди за транслиране на визуална информация. Тонсман настоява, че образът “не е дело на човешка ръка.” Увеличавайки  2500 пъти ириса на очите на Девата и посредством математически и оптически анализи успява да идентифицира всички хора, запечатани с фотографска точност върху отражението. Въпреки, че мащабът е миниатюрен, ирисът и зениците на очите на Богородица са запечатали детайлна сцена, включваща поне 13 души, твърди Тонсман. Същите хора се виждат и в лявото, и в дясното око, но с различни пропорции, което се обяснява с оптическия ефект при отразяване на срещустоящи обекти. Перспективата съответства на момента, в който очевидецът Хуан Диего разгъва наметалото с фигурата на Дева Мария срещу Епископ Зумарага. Освен Диего изследователят различава седнал индианец, отправил поглед към небето, профилът на пълен възрастен мъж с бяла брада, твърде сходен с портрета на епископ Зумарага, нарисуван в онази епоха от художника Мигел Кабрера и фигурата на млад мъж, по всяка вероятност преводача Хуан Гонзалес. Сцената включва и тъмнокожа жена, вероятно негърка-робиня и мъж с испански черти и замислен поглед, който поглажда брадата си. В центъра на зениците Тонсман детектира още по-умалено изображение на сцена, независима от първата, в която участва индианска фамилия от мъж, жена и няколко деца. В дясното око се виждат и други хора, които стоят зад жената. Изследователят е на мнение, че образът на семейство в зениците на Божията майка е свързано исторически и духовно с нашето антихуманно, студено-рационалистично и материалистично съвремие, което сериозно застрашава неговите устои и единство. ”Всеки човек е лъжа.”(Пс. 115). Брачният договор и конкубинатът са лъжа, но защо трябва да се създават закони, които да са лъжа? Тази лъжа е причина за духовната смърт на човеците, т. к. ги отчуждава от Бога. ”Проклетата алчност за злато” обърка пътищата на човеците и Светът стана безнравствен и беззаконен. В миналото законът е символ на вяра, вероучение и дори евхаристия. Т. к. вярата винаги е свята, затова и законът следва да бъде свят. ”Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистота се възвисява, а чрез единството на Света Троица тайнствено се просветлява.”

Бракът като съюз между мъж и жена е благословен от Бога още в Рая, а като тайнство е установен в Новия Завет.

”Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.”(Йоан 2:11). Божият Син казва в прения с фарисеите, че Вечносъщетвуващият е установил брачния съюз в Рая и:”Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.”(Мат. 19:6). Св. Апостол Павел нарича брака ”тайна велика” като го сравнява със съюза между Иисус Христос и Църквата:”Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата.”(Ефес. 5:32).

Най-важните действия в тайнството брак са възлагането на венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благославяне на брачния им съюз от свещеника с произнасяне на кратка молитва към Бога, съставена от тайноизвършителните думи:”Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай.” Чинопоследованието на тайнството брак се състои от две части: Обручение и Венчание. В Обручението се благославя доброволното взаимно съгласие и обещание на младоженците да встъпят в брак и да съхранят съпружеска преданост до края на живота си, а при Венчанието се благославя самия им съюз и се измолва над тях благодатта на Светия Дух. Запалените свещи и венците, които държат встъпващите в брак са символ както на благодатта на Светия Дух, който освещава техния съюз, така и на свещенодействие, което е апотеоз на най-висши ценности. Бракът се извисява до небесните простори като вечен духовен и свят Ренесанс, като химн на любовта и красотата. Размяната на пръстените, вкусването на вино от една чаша са знак за общността в радости и скърби, в богатство и в бедност, и за взаимна подкрепа в изпитанията, които поднася земния живот. Обикалянето в средата на Храма е символ на най-висша духовна радост, на победа срещу разлъката и неизменността на обетите, дадени пред Църквата. Невидимата страна на тайнството брак е осветяването на брачния съюз с Божията благодат. Според Св. Апостол Павел:”Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло-чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.”(Евр. 13:4).

”Тази е волята Божия:да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствахме. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост.”(І Сол. 4:3-7).



image




Бракът е единственото тайнство, което осветява едновременно двама души и ги превръща в единно цяло. Тайнството брак се извършва посред Храма, пред маса, на която са поставени Кръста и Евангелието. Свещенослужителите прочитат Апостолското четиво за значението на тайнството брак и взаимните задължения на бъдещите съпрузи (Ефес. 5:20-35), както и Св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава на младоженците да отпият от нея в знак на новия им взаимен живот. Светият Дух осветява брачния съюз с любов, вечност, истина, откровение, слава, сила, живот, преклонение, утешение, вяра, целомъдрие, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, кротост и въздържание. Бракът е своеобразна духовно-нравствена драма, прощаване с предишното време, с досегашното положение в обществото, потегляне по друга темпорална орбита, по нова трансцедентална реалия.

Бракът е свещено и вълшебно гнездо, в което нито една тревичка не подлежи на търг.

 

”Бракът, основан върху една изключителна и окончателна любов, става икона на връзката на Бога с Неговия народ и обратното: начинът, по който Бог обича става мярка за човешката любов…” (Из Писмо – Енциклика ”Бог е Любов” от Папа Бенедикт ХVI)

 

”Едновременно родени, ще вървим от днес така,

аз до тебе, ти до мене, заедно ръка в ръка.”

 

В извънбрачното съжителство не присъства Светия Дух, т.е тези земляни не са получили небесна санкция и семейното им гнездо е грозен фарс.

Колко е сакрален този исторически момент, когато младоженците са пред Светия Олтар и свещите са запалени! Нека да чуем тези чудни слова:

 

”Свещеник: Скъпи Ромео и Жулиета, дойдохте в Божия дом, за да бъде Вашата любов осветена от Бога пред представителя на Църквата и пред обществото. Христос благославя щедро тази любов, и за да останете верни един на друг, и да понесете взаимно отговорността, произтичаща от брака, Той Ви обогатява и подкрепя с особено тайнство, след като Ви е осветил вече в Свето кръщение.

Затова, от името на Църквата, очаквам да изразите Вашите намерения.

 

Ромео Монтеки и Жулиета Капулети: След като изминахме пътя на нашия годеж, осветени от Светия Дух и съпроводени от християнската общност, дойдохме по своя воля в дома на Отца, за да може нашата любов да получи печата на освещението.

Осъзнавайки напълно решението си, сме готови с Божията благодат да се обичаме и да се подкрепяме взаимно през всички дни на живота ни.

Задължаваме се да приемем с любов децата, които Бог ще пожелае да ни дари и ще ги възпитаваме според Христовото слово и учението на Църквата.

Обръщаме се към Вас, братя и сестри, за да се молите с нас и за нас, за да може нашето семейство да разпространява по света светлина, мир и радост.

Свещеник: Така, като възнамерявате да сключите свещен брачен съюз, стиснете си десните ръце и изразете пред Бога и Неговата Църква вашето съгласие.

Ромео Монтеки: Аз, Ромео, вземам теб, Жулиета, за своя съпруга и ти обещавам, че ще ти остана верен в щастие и нещастие, при болест и здраве, и ще те обичам и почитам през всичките дни на живота си.

 

Жулиета Капулети: Аз, Жулиета, вземам теб, Ромео, за свой съпруг и ти обещавам, че ще ти остана вярна в щастие и нещастие, при болест и здраве, и ще те обичам и почитам през всичките дни на живота си.

 

Свещеник: Да благоволи Бог да утвърди съгласието Ви, което изразихте пред Църквата и да излее върху Вас обилно благословение. Онова, което Бог е съчетал, човек да не разделя.

Амин.

Благослови, Господи, тези пръстени, които ние в Твоето име благославяме, че тези, които ще ги носят, спазвайки неопетнена верността помежду си, да постоянстват в мира и Твоята воля, и да живеят във взаимна любов. Чрез Христос, Нашия Господ. Амин.

 

Ромео Монтеки: Жулиета, вземи този пръстен в знак на моята любов и на моята вярност. В името на Отца и Сина и Светия Дух.

 

Жулиета Капулети: Ромео, вземи този пръстен в знак на моята любов и на моята вярност. В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.”

 

”Казвам ”Да” на единството и любовта,

казвам ”Да” на утрешния ден.

Казвам ”Да” на една любов безкрайна чиста,

казвам ”Да” на вярата във вечността.

 

И ще има дни щастливи

и дни, изпълнени с тъга,

най-важно е да сме сплотени

при сблъсъка с реалността.

Накрая на живота и след това –

във вечността,

при Бога разцъфтява любовта.

 

Казвам ”Да” на разбирателството между нас,

казвам ”Да” на откровените дела.

Казвам ”Да” на една любов тъй плодородна,

казвам ”Да” на нашите деца.”

 

Според римския юрист Модестин ”Бракът е съюз между мъж и жена, обединение за цял живот, общение в Божественото и човешкото право.”(Д. 23, 2, 1).

Римският брак е признато от правото при наличието на определени предпоставки и уредено от обичаите фактическо отношение, което се свежда към трайно съжителство между мъж и жена със съзнание, че същото е общение за цял живот. В предкласическото и класическото римско право е било необходимо единият от съпрузите да няма воля за продължаване на брака, за да се счита последният за разтрогнат. В следкласическото римско право в резултата на новите икономически и социални реалности в Римската империя и под влияние на Християнството, се изменя концепцията за същността на брака, който започва да се разглежда като правно отношение.

Конкубинатът е трайно съжителство между мъж и жена без намерение за установяване на брак поради законни пречки или различна социална принадлежност на живеещите в конкубинат. Конкубинатът е лишен от ”булото небесно.”(Responsa Nicolai papae I ad consulta bulgarorum, ІІІ).

Конституцията на Франция от месец септември 1791 г. определя, че държавата гледа на брака само като на граждански договор (титул ІІ, ст. 7). След 1763 г. в Англия и други страни, в които побеждават буржоазните революции, се приема, че е меродавно гледището на английското право за брака, а именно: ”Бракът е просто договор и само договор”, респ. договор sui generis.

Обичайното право на някои африкански страни съдържа и други идеи за брака, според които бракът е съюз между два клана и девойката може да бъде обещана за снаха още в утробата на своята майка.

Бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създване на семейство при спазване на условията и реда, установени от Конституцията, законите и добрите нрави, и поражда взаимни права и задължения между съпрузите. Бракът трябва да бъде верен на закона на рода и да спаси и съхрани като изконни ценности семейните добродетели. По своята същност бракът не е договор и не е разновидност на двустранна гражданска сделка. Облигационият договор урежда отношения в сферата на гражданския оборот и опосредява икономическите механизми на същия. Бракът представлява правен институт като създава нов сакрален и духовен феномен – семейството. Сключването на брака е правен акт.

Думата “брак” съществува в българския, руския и сърбохърватския език и е производна от брать, беру. Среща се в Номоканона, Остромировото Евангелие, Златоструя, в най-древните сводове на руската летопис и в Responsa Nicolai papae I ad consulta bulgarorum. В Responsa, III се цитира Св. Йоан Златоуст, според който: ”Не бракът прави събирането, а волята.”

Неотдавна в Бавария се лансира идеята да се сключва брак за срок от 8 г. Този нечуван фарс е доказателство, че концепцията за брака-сделка все още съществува.

В Беактрийския брачен договор от 343 г., споменаващ изплащането на зестра, се изброяват изчерпателно движимите вещи, от които тя се състои, а именно: едно одеало, една възглавница, едно палто, четири гривни, три чифта обувки, две овци, три мерки жито и т. н. В договора се предвижда плащане на глоба в размер на 20 динара от ковано злато, както на царската съкровищница, така и на другата страна, ако снахата Ралик против волята си бъде заменена с друга жена като съпруга, или бъде задържана свободна жена като наложница.

В (§128) от Законите на Вавилонския цар Хамурапи, създадени през първата половина на ХVІІІ в. пр. н. е. се предвижда, че: ”Ако човек, който вземе съпруга, не сключи с нея договор, тази жена не е съпруга.” Остава открит въпросът относно правната същност на този договор и клаузите в него – дали се има предвид Вула или брачен договор?

Според българското обичайно право е установено венчаването да става неделя вечер в къща. Извънбрачно съжителство се е случвало много рядко през девет села в едно. Където има конкубинат, той не може да се търпи от селото, т. к. навлича голяма поразия: голяма суша, силен град или мор по хората и стоката. Направи ли някой такъв грях, ще бъде изгонен от селото заедно с жената. Ако в селото роди мома, градушка ще бие цялото село и затова такава мома се натоварва на кола, прекарва се през селото по риза, окъпва се в реката и се изгонва от селото.

Бог сътвори един добър и разумен Свят като му даде възможност да бъде съвършен. Злото не притежава свое битие, не е дело Божие, а бунт и саморазправа с Вечносъществуващия. Човешката природа стана подвластна на страстите и смъртта. Грехът е опит да се измами Бога. Бог постави Църквата в Света, а Сатанаил се мъчи да постави Света в Църквата.

”Поднебесните духове на злобата”(Ефес. 6:12) извършиха светотатство със заблудените човешки души.

”Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”(Римл. 7:24).

”Но кои са тези хора, кой е този свят? Това ли са вашите съидейници? Искате да бъдете като тях ли? Ако честно запитаме себе си отговорът ще бъде: не! Тогава защо предавате Божията Любов и Божията истина заради Света?”*

 

 

* * * * * * *

 

Теомира – Десислава Петкова

 

 

 

P. S.

*Из биографията на Монахиня Гавриила (1897 – 1992) ”Аскеза на любовта”.

 

 

* * *

 

 

image



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teomira
Категория: Политика
Прочетен: 551339
Постинги: 551
Коментари: 138
Гласове: 604
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. blog