*******


Лебедовите помисли са ефирни, 

предани очи искат завинаги да бъдат с мен. 

Толкова бяла, изискана приказна

 легенда изтънчена от брокат

по водните пътища. 

Жадуваният пристан на копнение, 

преобразени помисли като в небе - 

водата е сияйна. 






********




Гласът Ви тъй строг е като ураган суров, милорд. 

Нима съдбата ще изпепели историята, 

която Ангелите са докоснали!? 

Какаовата есен мистериозна, 

сантименталиите от дантели лъскави, 

така са мили и добри в кадифето на времето. 

Суетен вятър праща покаяние, 

което се превръща в утешение. 




*******



Теомира - Десислава Петкова