Незная колко дълго още
за бъдещето светло ще мечтая
и ще очаквам нещо да се случи-
в животът ми да дойде Раят...

Несигурно е даже в Оня свят
че ще ме пратят на прекрасните градини
или везните с греховете стриктно мерени
ще натежат в обратната посока  и към Ада ще замина...

Сама замислена седя и пия си кафето,
пред мен разхождат се спокойно хора всякакви,
нехаещи за бъдеще ,далеч от мислите отровни,
дори  шегувайки се  погледи подмятайки ...

А може би за мен е рано още
такива мисли в кафенето да се нижат
и може би е нужно със усмивка
навън да тръгна с шегобийците безгрижни.

И може би все още някъде ме чака
красива нова пламенна любов,
да заслепи очите ми угрижени
и да полудея в младост,в порив нов...

А може би докрай сама ще си остана
и още много вечери прозорецът ще свети,
ще пия топлото кафе,което да ме сгрява,
когато дойдат зими и пронизват студовете...
Карамелита