* * *

Майор FRANCK EDWARD THOMPSON е офицер за свръзка при щаба на въстаническите народоосвободителни войски. Без съд и присъда е разстрелян на 10 юни 1044 г. от фашистката власт в България.

* * *

(Из последното писмо на майор Франк Едуард Томпсън до родителите му)

”Европа е обладана от нов дух, който е по-силен и по-възвишен от всичко, което умореният континент е познал от векове насам, дух, на който не може да се устои. Схващайте го, ако щете в политически смисъл, но той е по-широк и по-съвършен от всякаква догма. Това е твърдата воля на всички хора, които са познали крайното унижение и страданието и са ги победили, да изградят собствения си живот веднъж завинаги. Този дух, който почувствах тук сред българските партизани, ми подсказва за милионите хора с млади сърца, независимо от възрастта им, станали пълни господари на себе си, които са отправили смело поглед напред и обичат това, което виждат пред себе си.”

* * *

Последно стихотворение от майор Франк Томпсън, което е посветено на неговите верни другари.

Захласнатият в гледка чудна, както

извива с мъка своя взор,

когато види облак, че закрива

лазурния простор.

Така и ние, пълни с бодра младост,

погълнали лъчи и красота,

оставихме и книги и любими

и паднахме в един Балкан.

Над гроба ни недейте плака тъжно,

а, радвайте се, радвайте се с нас.

Най-много ние от живота искахме,

но най-готови бяхме в жертвен час.

* * *

FRANCK EDWARD THOMPSON е син на заможни, прогресивни и високо образовани родители. Роден е на 17 август 1920 г. От своето детство Франк Томпсън проявява интерес към поезията и историята на потиснатите страни.

Висшето си образование получава в Оксфорд, говорил е девет езика.

След инсценирането на Втората Световна война Франк Томпсън постъпва като доброволец във войската и бива изпратен в Египет, където получава солидна военна подготовка.

В края на 1943 г. Ф. Томпсън е прехвърлен в Англия, но неговото желание е да бъде командирован на Балканите.

По-късно той е спуснат с парашут в България. Установява контакт с партизаните от софийска област.

По негово настояване британското командване изпраща няколко подкрепления на българските партизани, с които Ф. Томпсън живее, работи и се бори. Той говори
български език и е дълбоко възхитен и въодушевен от героичната борба и борческия дух на българските патриоти.

Заловен от фашистката жандармерия, Франк Томпсън се държи достойно до последния си час. Той бива извикан на разпит от полковник Манов в с. Литаково и така се провежда един фраус наказателен процес в местното читалище. Сър Томпсън, облегнат на една колона, пушейки лулата си, отговаря на чист български език: Казва името си, чина си, националния си произход и политическите си разбирания. На въпроса на ”съда” защо е дошъл в България, той отговаря:

-          Дойдох, защото тази война е нещо много по–дълбоко, отколкото воюването на нация срещу нация. Най-възвишеният акт в света днес е борбата на антифашистките сили срещу фашизма.

-           Знаете ли, че ние разстрелваме хората с Вашите разбирания?

-           - Готов съм да умра за свободата. И съм горд, че умирам заедно с моите другари, българските партизани.

Това са последните думи на 23 – годишния британски офицер пред българския палач.

На 10 юни 1944 г. майор Франк Едуард Томпсън заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов са екзекутирани в с. Литаково в местността Калето от специален взвод, докаран от София. Погребани са набързо в общ гроб. При други убийства на антифашисти знак за стрелба е давал военен прокурор.

Спорен е въпросът на какво основание е разстрелян този велик колос на антифашистката съпротива. В Царска България не се вълнуваха много-много от подобни въпроси. По това време България е във война с Англия от 1941 г. Непобедимата Червена Армия все още е далече, а срещу противниците на фашизма трябва да се стреля, стреля, стреля…..Какво благородно обаяние излъчва майор Франк Томпсън, каква осанка и колко е достоен този герой!

*********************