🌿🌿🌿












Пролет, лято, есен и зима врабчетата  не отлитат на юг.

Чуруликат и сякаш се смеят, когато прелитат над хората.

Кацват с тънките си крачка на клони и храсти и веднага дружно отлитат, ако някой враг се опита да ги сграбчи.

Толкова са трогателни, никога не са отчаяни, въпреки суровите условия на живот, борбата за съществуване и естествения отбор.
Изтърпяват всички опасни изпитания, които им поднася природата.Понякога,  поради невнимание стават плячка на по- големи и хищни птици, на коварни котки или човешка бруталност.
Врабчетата са много  мили и добри птици, но уви, заради тях се слагат от тружениците на чернозема плашила от слама и парцали в нивите с насаждения, за да не изкълват реколтата.Всъщност колко ли  може да изяде едно врабче или ято от врабчета?! Незначително количество.Но предвидливите  стопани не харесват техните хранителни набези и затова използват този хитър и практичен метод-  поставяне на плашила, които имитират живи същества.Когато подухне вятърът, плашилата започват  да движат ръцете си и тогава врабчетата се разхвърчават...
Щом видят  тази парцалено- сламена фигура в нива, врабчетата веднага се отдалечават.

Чик- чирик!
Чик- чирик!






🌿🌿🌿