Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелена ливада,
то не било лаленце, Лазаре,
най-ми било детенце.
Очите му – звездици,
лицето му – трендафил.
Както кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
„Стани, стани детенце,
мило мама момченце,
да погледаш лазарки,
как хубаво играят
сини чехли потропват,
шити поли развяват."

Народна песен.