На 7 февруари 1900 г. във Варна затваря завинаги очи легендарният Kapitan Petko Voivoda, Garibaldino Bulgaro. Непобедимият Апостол на българската свобода, участник в 300 битки с турските поробители, с 33 куршумени рани  в тялото, бе ликвидиран по много страшен начин от слугите на новата политическа власт в Царство България след Освобождението . 
Капитан Петко Киряков  е част от четата на Giuseppe Garibaldi, съставена от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание през 1866 г. и 1869 г. 
Неуловимият хайдутин, защитник на българите в Беломорска Тракия и Родопите, който оцеля от всяка една смърт до 1878 г., бе взет на прицел от Стефан Стамболов като неудобен за русофобската му политика. Народната свобода беше изтъргувана от интересите на управляващата върхушка в Царство  България по най-зловещия престъпен начин. Когато Капитан Петко войвода беше в турски затвор преди 1878 г., турците му носеха кафе в килията, а когато беше арестуван без законова причина и хвърлен във Варненския затвор Ичкале по заповед на стамболовистите, беше подложен в продължение на  140 дни на   чудовищни мъчения. Приписват му опит за преврат и атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, но без да докажат вината му. Не е истина, че изтезанията, нищетата, непрекъснатият психически и физически тормоз успяха да прекършат волята и духа на Капитан Петко Войвода. Следва интернирането му в Трявна, конфискация на всички имоти, пари и скъпоценности. Веднага след Освобождението на България от турско владичество,  Петко Киряков  има възможност  да емигрира в Италия, но остава на родна земя, което му коства живота. Поборниците срещу османските врагове на народа вече не са необходими на новите политически властимащи. Нещо повече, тези смели Апостоли пречат с будното си самосъзнание на политическите  интереси на новата държавна  върхушка. След убийството на Стефан Стамболов Капитан Петко Войвода се завръща във Варна, където обаче не му се предлага никаква работа, нито пенсия за заслуги към Отечеството. Низвергнат и обруган, измъчен в нищета, Петко Киряков не успя да удържи победа над новите си черни смъртни врагове. Някогашният велик хайдутин бе смазан с всички възможни  политически и икономически средства и така се посрещна  смъртта само на 55 г.
България и до днес не е сигурно и спокойно място за работа и живот на достойни и будни умове. 

"Пиян да черпиш, на глух да свириш, мъртъв да кадиш - все едно хваща. Всеки гледа да грабне кокала в тази държава, затова ще ѝ видят сметката." (Халид Паша)

Вечная память. 
Царствие Небесно. 
Per non dimenticare. 
Onore ai nostri caduti.