Никога не ми омръзва нежността,
с нея съм израсла аз от малка,
но няма ли я във отсрещната страна-
приключвам и не ставам изтривалка.
Достойнството не е умряло в мен,
живеещите с друго не разбирам,
с добро към хората- ми е по ген,
но близките внимателно подбирам.
Как се живее в сметки аз не знам,
у нас река от обич все е текла
и затова като в Божествен храм
съществените думи съм изрекла.
Не съм била без дом и без пари,
но имам ги като необходимост,
не като част от някакви игри,
в които да забравиш, че си личност.
Навън е всеки евтин тарикат,
който използва други, без да връща,
за мен не е от този хубав свят,
нито ще стъпи в топлата ми къща!
12 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Никога не ми омръзва нежността,
с нея съм израсла аз от малка,
но няма ли я във отсрещната страна-
приключвам и не ставам изтривалка.
Достойнството не е умряло в мен,
живеещите с друго не разбирам,
с добро към хората- ми е по ген,
но близките внимателно подбирам.
Как се живее в сметки аз не знам,
у нас река от обич все е текла
и затова като в Божествен храм
съществените думи съм изрекла.
Не съм била без дом и без пари,
но имам ги като необходимост,
не като част от някакви игри,
в които да забравиш, че си личност.
Навън е всеки евтин тарикат,
който използва други, без да връща,
за мен не е от този хубав свят,
нито ще стъпи в топлата ми къща!
12 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Но забравят, че за придобиването им е нужно да се плати висока цена, най-често подпечатана от Мефистофел. Затова абсолютно точно и справедливо отбелязваш в прекрасния си стих, Роси:

"Не съм била без дом и без пари,
но имам ги като необходимост,
не като част от някакви игри,
в които да забравиш, че си личност."

Именно това е границата, стигането до която е позволено, но нататък не бива да се продължава! За да продължават да живеят в нас нежността и достойнството и да не допуснем евтините тарикати да попаднат в храма, който е наш дом. Поздравявам те за мъдростта и поезията, поднесени в синтез!