"Благодаря ти, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото птиче, и за да скрие сълзите си, навря главицата под крилото на майка си и притихна..."

                                        Из  "Майчина сълза", Ангел Каралийчев





         








Тези думи на тъжното самотно лястовиче, което не можа да отлети на юг заедно с майка си и цялото ято   звучат като вездесъща молитва към майчиното сърце.
Крилото му беше прогорено от пожар...
Остана самичко в делвата в градината...
Неговата ранена майка се изпепели от мъка.
Как ще издържи на изпитанията нейното мило чедо?
Как ще оживее през страшната зима?
Ще съумее ли да се опази от черния котарак?
Молитвата на лястовичето е също толкова необятна, както и молитвата "Отче наш".
Мила майчице, добре, че се погрижи да ме защитиш и запазиш от страшната природа и от всички превратности на битието, защото 
светът е една много коварна джунгла, без каквито и да е правила за оцеляване.

Мама си е мама.


🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹