В битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ (1218-1241) побеждава войските на Епирското деспотство начело с Теодор Комнин на 9 март 1230 г. На 9 март 2011 г., сряда, денят на Св. 40 мъченици Севастийски, в българския Парламент пред герба на Република България прозвуча следното зловещо изречение:  - Турско робство може би е имало... Какъв свръх позор! Станете и умрете от свръх срам!

 - Вие българин, или гагаузин сте?

   - Геноцид над места с читалище и училище не е имало. Годината е вече 2011 и с оглед запазване на добрите отношения между България и Турция, не е желателно да се обсъждат въпроси, свързани със злокобния свръх геноцид, извършен от османските поробители на българския народ по време на турското робство, което продължи цели 482 г. Твърди се от еди къде си, че Иван Срацимир продължава да владее още 30 г. Видинското царство след исторически зловещата 1396 г. Не трябва да вървите срещу икономическите интереси на България и да разваляте хатъра на турските инвеститори. Известно е, че интересът клати феса, интерес, интерес – ти ми носиш златна вест, няма вечни приятели има вечни интереси. Турция успя да се превърне в 12 – та икономическа сила в света – ох, аман, аман. В тази държава никога не е имало диктатура на пролетариата. Поробените български земи бяха житницата на Османската империя. След възстановяването си, Третата Българска Държава е плащала на Турция 30 г. данък като васално княжество. Владяха ни чалмите столетия наред, владяха ни и ни асимилираха. Клали, яли, пили и се веселили, но за нищо не платили. Добре, че беше Русия – слънцето на Славянския свят – защото и днес щяхме да сме любимия Булгаристан на Турция. България беше унищожена от връх до корен от агарянците по начин, който никога не може да бъде забравен. От трета политическа сила в Европа, българската държавност беше запокитена от чалмите на дръвника. Златният век беше низвергнат, българската аристокрация – ликвидирана. Турските поробители ни изтръгнаха от свободата и цивилизацията, от изключително важни исторически процеси, те ни откраднаха история, престиж, репутация, откраднаха ни 482 г. от държавното родословно дърво. Всеки ден колеха, бесеха, изнасилваха и крадяха от труда на българския народ. Добре си живееше ти, Турция – ох, аман аман. Толкова много векове смучеше българска кръв и се гавреше с достойнството на този народ. Ти живееше като нагъл и безскрупулен консуматор, Турция и два лева не даде на България като обезщетение. С нищо не сме ти длъжни, Турция, ти си ни длъжна и то много си ни длъжна.   Даваш ли, даваш, Република България, българска земя хубава на турски колонизатори? Даваш ли, даваш, Република България Шипка и Орлово гнездо на чалми?   Днес е много удобно да се каже, че нямаше никакво турско робство, а имаше турски "Ренесанс" по българските земи. Помниш ли как те владяхме, България и те въртяхме на малкия си пръст? Ти беше наша, разбираш ли, ти беше наша робиня и можехме да си правим каквото си поискаме с теб. Преди години покойният вече турски президент Тургут Йозал беше споменал, че ХХІ в. ще бъде века на възстановяването на Османската империя. "Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим." – казва Тургут Йозал на митинг през 1991 г. Какво ли си намислила пак, Турция? Нищо не можеш да ни направиш, защото Русия ще ни спаси. Знаеш ли ти, Турция коя е Русия? Много по-силна от теб и номер едно в света! Значи мераците на исляма нямат свършване, ислямът е много страшно нещо. И днес личат чудовищните следи, оставени от турските собственици на българския народ, които го угнетяваха близо 5 века. Най-интересното е, че т. нар. български турци са наричани гяури в Турция. Няма стига с това турско робство! Турция и до ден днешен не чувства и грам вина за робските години, които ни причини. Помните ли как през 2010 г. турският генерал Левент Чолак забрани честването на Националния празник на България 3 март в Афганистан? Майор Даниела Благоева беше наказана от български полковник, защото споменала за турското робство и това било причина за напрежение между военните в Кабул. Полковник Петко Лилов веднага отстранил недоразумението, а Министерството на отбраната в Република България незабавно се погрижи да приключи този въпрос по възможно най-сервилния начин. Явно такава е нагласата в Турция и до днес. Нямаше турско робство, а изключителен и плодотворен турски "Ренесанс". И то какъв "Ренесанс" – ряпа да яде италианският Ренесанс пред този турски "Ренесанс", който битуваше в българските географски ширини 5 века. Османските управници знаеха как да оставят рани в душата на българския народ, така че да личат и до днес. Ти остави много страшни следи, Турция, ти отвори много гробове на родени и неродени българи, ти прекъсна устрема на една християнска земя. Защо в центъра на Атина не отидат турски недоброжелатели и не проведат следното допитване:  - Желаете ли, драги гърци да сложим турски имена на населените Ви места? Какво ще кажете по този въпрос? Подобен фарс никога няма да се случи, защото гърците веднага ще смачкат фасона на тези персони и ще ги изхвърлят моментално от Гърция. Обаче в България този експеримент успя и то пред храм – паметника "Св. Александър Невски" напук на Русия. Последва скандал, който отново беше потушен от т. нар български политици. Кажи какво още искаш, Турция, кажи! Какви са тези мераци и какво означават те? Политиците винаги са били най-мразената прослойка от обществото. На нацията и втръснаха т.нар. политически причини. Според т. нар. български депутати никога не е имало свръх геноцид в Османската империя над поробените християнски народи. Браво! Ашколсун! Аферим! Евала! Друго е естеството на ситуацията на състоянието на обществените отношения в България и друга е вече визията на изгубените векове. Ето заради тази депутатска евтиния не бива да се гласува на избори за непознати хора. "Тополчице моя, с червена забрадчица" ли беше Османската империя за поробения български народ? В България има дефицит на 5 вековно историческо развитие от обществени отношения и този факт не може да бъде компенсиран по никакъв начин и с никакви средства. Чалмите ни откраднаха 5 века държавност. Нека си представим как би изглеждала свободна България в барокови одежди.  

 

 

 

 

На колене не би застанала ти в този свят!

И в теб се кълнем!"  

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България..."   Великият Карл Маркс беше казал, че политиката е най-голямата руспия. Политиката е като мазна Гана, цялата в захар и мед.  

 

"Че на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една -
нашата мила родна страна."   Нека си представим как би изглеждала свободна България през ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ в. до 1878 г. В името на народа ли работят българските депутати, или в името на грозния материален интерес, който няма морал?   "Защо се продавате, българи? От Левски не Ви ли е грях?"   Ще има ли ден в календара, който да бъде посветен на избитите българи от турските завоеватели и какво по-точно означават т. нар. новини на турски език по БНТ? Нима в България няма и други малцинства? Турците в България са 9,5%, ромите – 4,6%, други общности – 2,3%, а българите – 83,6% според неофициална статистика. Тогава трябва по тази логика да има новини на цигански, арменски, еврейски, арабски и т. н. език, т. к. е известно, че в Родината ни живеят твърде много малцинства. Преди да си замине за Турция по времето на т. нар. Възродителен процес, една от туркините извикала:  - Гяури, едвам съм Ви понасяла! До 1992 г. в с. Кирково бяха командировани учители, които да преподават български език на децата в училище. Село Кирково е друга България, обстановката там е направо отчайваща. Пълно е с помаци, а помаците са помъчен народ. Дали турските поробители не промениха ДНК-то на българите и дали не предизвикаха непоправими антропологични изменения, които личат и до днес? Най- страшното е, че България изостана безвъзвратно от Белия свят и много трудно ще го стигне. Османската империя на злото асимилирваше по доста зловещ начин - за това пише и италианският проф. Санте Грачоти. "Българска земя. Път и легенда." (Владислав Алексиев) Колко много изпитания преминаха през теб, България и колко ли още остават? Имаше една много тъжна народна песен, която разказваше за най-страшния сън на цар Иван Шишман (1371-1395) и от този сън българският владетел разбира, че: "Ще загине българското царство." Да, така е, истина е, сънят се сбъдва и това е краят на един православен устрем.   "Розите цъфтят и прецъфтяват..."   "Ах, мой, мили Августин, всичко е свършено."








  Край с България и то защо? Ноторно е каква "хубавица" е била Втората Българска държава в края на ХІV в. и колко зловеща е била враждата между двамата братя Иван Срацимир и Иван Шишман заради венецианската еврейка Сара, втората съпруга на цар Иван Александар (1331 – 1371). Феодалната разпокъсаност на България е добре дошла за агарянските пълчища. Предатели и подлеци – колкото искаш. Никой на земята не успя да измъкне давещата се българска държавност. Тимари, зиамети, хасове, джизие, десятък, кръвен данък и т. н. и т. н. Най-чудовищното е, че предатели от български произход помагаха на турските завоеватели. Чужденци, които са чели османски регистри възкликнали удивени:  - Горките турци, те на предателство от българите са се учили. Българин означава предател, двама българи - чета, а трима българи – чета с предател. Българите са продавали и предавали за пари и келепир. Това е най-предателският народ и затова не успяха да счупят сами оковите на 5 - вековното Османско робство. Те предадоха Велчовата завера от 1835 г., Априлското въстание, Георги Бенковски и какво ли още не. Помните ли последните думи на безсмъртния Апостол Георги Бенковски: " – Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския Балкан на река Костиня." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов) Какво се случва след това – естествено засада. " – Вурун! Тутун! Дейн бре! Басън!" Георги Бенковски "трепереше, с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си..." "Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери." " – Домуз – ханзър – гяуру! Каква Ви беше клетвата? Не се ли кълняхте един други, че сто души турци да дойдат, пак ще се хванете за оръжие и ще умрете като бабаити? – говореше един от турците със скръцнати зъби, вероятно на някои от издъхващите трупове на моите другари и ножът му захващаше да ги сече, което се познаваше по плющенето на костите." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов) Какво направих аз за България, какво направи, ти читателю за България? Нима е възможно някога да бъде забравено стихотворението на Иван Тургенев "Крикет в Уиндзор"? В тази поетична творба се разказва за английската кралица Виктория, която изведнъж не вижда играта на крикет, а търкалящи се глави,   "опръскани с кал и със кърви: глави на жени, на юноши, деца – в очите с предсмъртно страдание, понесли пред страшните бледи лица от зверски нокти изтерзание." Кралицата пищи ужасена, а придворният лекар и казва, че вероятно е чела в-к "Таймс" и затова има подобно кошмарно видение.   " – По-скоро вода! Нека всичко измий! На помощ реки на Британия! Не, Ваше Величество! Кой ще изтрий Тез кърви, невинно проляни!?"   Хубава си, моя Родино, любава си, имаш чуден и трудолюбив народ, но защо са ти толкова подли, зли и грозни велможите? Докога търгаши и сервилни диванета ще определят съдбините на българската държавност? Колко от българските политици наистина обичат по най-свещен начин своя народ и са му предани и верни от начало до край? Пропастта между българските боляри и българския народ е повече от чудовищна. "Докопа ли кокала – дръж!" – ето кой е девизът на болшинството от т.нар. български политици. Днес вече не е изгодно да се говори за турско робство, защото бизнесът има съвсем други представи и планове. Бизнес и бизнес, покупко – продажба на какво ли не. Дано не се стигне дотам, че да се продаде и Кирилицата. Преди време си говорехме с мой колега за турските филми и той с горчивина изрече:  - Ще видиш ти турски филми! Как можеш да се излагаш така!? Ти да си ми жена веднага ще те изхвърля на поляната! Добре, добре, на поляната при Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Всъщност има доста интересни турски филми. Днес Турция е друга, но дали? Да, ама друг път. Вярно ли е, че Република Турция се завръща на Балканите? Не се ли прави на светска държава? Стяга се госпожа Турция, но за какво? Прабаба ми Куна разказваше доста зловещ разказ, който чула като дете от своята баба. Случило се най-страшното, когато турците похлопали на вратата на къщата. Нахлули като подивели и нагли врагове, наяли се, напили се и т. к. било времето на турското иго, отсекли чудната главица на едно от дечицата, което било на двора. Ей така за кеф по случай заминаването си от българския дом. Така беше, любезни читателю. Защо днес трябва да забравим за тези зверства, за грозната историческа вина на Османската империя? Защо да забравим и какво да забравим, когато е известно, че лошото чувство остава. Пълен фарс беше Хатихумаюна от 1856 г. и Хатишерифа от 1839 г., които прокламираха реформи в империята на ятаганите и бесилките. "Турция ке падне!" Който е забравил "Под игото" от Иван Вазов и "Време разделно" от Антон Дончев, значи кръвта и земята си е забравил, значи себе си и достойнството си е забравил. Един от героите на Марк Твен казваше, че патриотизмът е низко чувство. Днес няма патриотизъм, а безскрупулен капитализъм. "Караибрахим изкачи превала и спря коня си. Пред краката му се простираше долината."   "Когато ей тая вода спре да тече, тогава ще спра да се наричам българин и ще стана турчин."   "Долината Елинденя загина." ("Време разделно", Антон Дончев)   Дали на 9 март 2011 г. не изтръпна църквата "Св. 40 мъченици" в гр. Велико Търново? А Габровският (Соколският) манастир, а Батак, а Перущица и т. н. В Соколския манастир на 13 май 1876 г. се създава габровската въстаническа чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Какво ли каза течащата вода от каменната чешма с 8 чучура, изградена от майстор Кольо Фичето в двора на този манастир, когато чу:  - Турско робство може би е имало... Не искам да мисля за всичките български светии, които са на небето. Колко зловещи бяха изтезанията на Св. Вмч. Злата Мъгленска от турците. Защо Гърция има коренно различна народопсихология и защо народът и е истински със запазена сакрална памет? Нима гърците са забравили турското робство и този злокобен 29 май 1453 г., когато Константинопол бива превзет от войските на султан Мехмед ІІ Фатих? Помниш ли, Гърция 9 април 1463 г. – денят на Св. Митилински новомъченици, когато турци убиха по особено жесток и мъчителен начин свещениците Рафаил, Николай и невръстната Ирина?   "В Лезвия мъченичество сте приели за Христа Бога и нея сте осветили блажени с намирането на Вашите мощи. Затова и ние Ви почитаме: Рафаиле, Богоносни, Заедно с Николая и девицата Ирина като наши святи защитници и молитвеници към Господа."   Защо да се забрави Молебния канон за тези новомъченици:   "Радвай се, Свето клонче на Итака, Рафаиле Преблажени и закрилник на остров Лезвос; Радвай се, Николае, светла похвала на дяконския чин; Радвай се, благочестива Ирини, Христово благоухание."   Малолетната Ирина, това чудно русокосо създание е било напъхано в делва от турските главорези и умъртвяването и е било повече от потресаващо. Защо гърците са толкова споена нация, а българите - не? Какво означава появата на порнографската картичка на евродепутата Слави Бинев по случай Националния празник 3 март т. г.? Какво крушение на ценности и всъщност има ли днес истинска българщина? Едни и същи депутати вече 20 г. работят в Народното Събрание на Република България. Някой познава ли тези странни птици? Изродената българска нация се е превърнала в една безропотна колониална маса. Истинската същност на повечето от българските политици е тотално прозрачна – търгаши, шушумиги, тарикати, келемета – винаги готови за евтина покупко-продажба на държавността. Няма ги Апостолите на българската революционна мисъл. Няма ги. Къде ще видите днес в политическия живот на България личности като даскал Бачо Киро Петров, Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Ангел Кънчев, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, капитан Георги Мамарчев, Рада Госпожина, Бойчо Огнянов и т. н. и т. н. Една швейцарска пътешественичка ми каза, че Швейцария няма такива славни герои и няма и да има.  


       




  Теомира – Десислава Петкова 22 март 2011 г. София – България