* * * * * * * 

В доклада си за детската престъпност в Италия през 1991 г. министърът на правосъдието Клаудио Мартели изнася потресаващи факти:

През 1991 г. малолетните бандити в Италия са били, забележете 50 000. Същите тези разбойници в детска възраст са извършвали нагло и дръзко грабежи, убийства и изнудвания. Нищо и никой не може да ги спре.

Причината за престъпния им начин на живот е свързан с факта, че тези деца са били изоставени от семействата си, напуснали са твърде рано училище и по този начин са се превърнали мигновено в асоциални елементи, персона нон грата.

Вероятно тези бандити-деца са предимно от Сицилия, т.к. там престъпността е повече от шокираща и неуправляема.

Останали на улицата, оставени без надзор от обществото и държавата, въпросните престъпници са лесна плячка в ръцете на организираните престъпни групи, които си търсят съучастници.

В крехката детска възраст, когато понятията за ценностите в човешкото общество са все още неконсолидирани е много лесно и изгодно изконната чистота да се превърне в зловещ бандитизъм.

Децата са в една твърде деликатна възраст от жизнения си път и не желаят да съзнават свойството и значението на извършеното от тях престъпно деяние. Те дори не могат да асимилират , че са извършили престъпление.

В еволюционен план детската психика е много податлива на мръсните и коварни атаки от възрастните апаши.

Най–сигурният начин да се намери правилния път е децата да се обърнат към католически свещеници, които ще ги измъкнат от опасната мафиотска зависимост.

За тази цел са написани множество книги, които са особено полезни за всички онези невръстни същества, отклонили се от цивилизования начин на живот. Теологията би могла да преобрази изцяло обезобразеното от престъпления дете- разбойник и да го превърне в положителна личност, но все пак със съмнително минало.

Обаче вината от извършените престъпления остава за цял живот. Остават следи в психиката, които не могат да се изтрият по никакъв начин и с никакви средства.

Теомира - Десислава Петкова