Giustizia - Diritto - Legge. blog. bg* :: 70 г. от епичната битка при с. Брусен

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2014 16:08 - 70 г. от епичната битка при с. Брусен

Автор: teomira Категория: Политика

Прочетен: 2759 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.06.2014 09:13

Брусенската битка е сражение по време на партизанското движение в България от 1941-1944 г. между III- та чета на Партизански отряд ”Георги Бенковски“ (Червен бряг) и жандармерийска дружина край с. Брусен.

На 26 юни 1944 г. III-т а чета на Партизански отряд ”Георги Бенковски“ (Червен бряг) наброяваща 31 партизани, осъмва обкръжена, вследствие на предателство, от около 350 жандармеристи в горичката на местността ”Черния дол“ край с. Брусен, Софийско.

Първоначално жандармеристите уверено настъпват в гората, като дори не залягат. Първият събудил се партизанин, командирът на четата Йото Врачев прострелва смъртоносно жандармерист и това всява паника сред правителственото подразделение. След като цял ден партизаните оказват упорита съпротива на превъзхождащия в жива сила и въоръжение противник, жандармерията запалва горичката от няколко страни. С падането на вечерта, поелата командването след смъртта на двама командири Митка Гръбчева заповядва на останалите живи 12 партизани да бягат към съседната гора, където да търсят прикритието на нощта. Гръбчева хвърля две гранати в редиците на настъпващите жандармеристи и спасителният бяг започва. Партизаните достигат гората, където успешно се скриват от жандармеристите.

В крайна сметка 18 партизани са убити, 1 е пленен и по-късно погребан жив. Сред загиналите е командира на Партизански отряд ”Георги Бенковски“ (Червен бряг) д-р Стоян Стоянов. Една от спасилите се е Митка Гръбчева, която години по-късно обрисува драматично битката в мемоарната си книга ”В името на народа“. Останалите 12 партизани оцеляват и се присъединяват към основните сили на отряда.

В село Брусен (Етрополско) е издигнат паметник-костница (известен още като "Паметник на незнайния воин") в памет на безсмъртните герои, които обичаха народа си до последен дъх.
На 26 юни 1944 г. в с. Брусен за застреляни от фашистките изверги 19 партизани, между които е Жарко, Янка, Ема и Нина…
”Разкажи ни Черни дол”(Джакомо) за този неравен бой, в който загинаха толкова достойни и предани синове на Българската Комунистическа Партия!
Те бяха пример на дълбока и свещена връзка с народа.
Те загинаха, защото дръзнаха да се изправят срещу монархо-фашизма, който убиваше България.
Един подвиг, който е неподвластен на времето и политическите интереси, ще остане завинаги в историята на България.
Вярвам във Вашата саможертва, другари!
Като дете вярвах в нравствения идеал и духовната извисеност на майор Деянов!
Баба ми Радка Марковска казваше, че вярва в социализма!!!!!
Но защо днес Българската Социалистическа Партия е толкова далеч от ценностната система на тези герои?! Други са нейните идеи и други са лидерите и…….Те мислят преди всичко за финансови дивиденти…..
Българската Комунистическа Партия заедно с Българския Земеделски Народен Съюз управляваха Народна Република България 45 г., защото единствени тези партии можаха да се справят с безработицата и експлоатацията на човек от човека и това беше толкова хуманно.
Вечна слава на героите!
България помни!!!!!

Против дивия фашизъм, който беснееше в Царство България, се появи мощна съпротивителна вълна. Младежите бяха първи. Врагът избиваше безпощадно, но кръвта на загиналите запламтя на младежките знамена.

”Ние сме на всеки километър и така по цялата земя!”

Теомира – Десислава Петкова