• Военната инвазия върна за нов живот предупрежденията за навлизането на прокремълското влияние в политиката и икономиката на Европа.
• Руските интереси в България се разгърнаха най-силно след приемането на страната в ЕС.

Изглежда, че безкрайното руското парти в Европа поне засега свърши. Вместо това войната на Владимир Путин в Украйна извади за нов живот всички прашасали доклади с предупрежденията от последното десетилетие на външнополитически, икономически и военни експерти за подривната дезинформационна кампания, с която режимът в Кремъл успешно насаждаше разделения в западните общества и ерозираше ценностите на либералната демокрация. И за заплахите, които произтичат от инфилтрирането на руски интереси в политическия живот и икономиката на Европа.

Нападението над Грузия през 2008 г., заграбването на Крим от Украйна през 2014 г., последвано от окупацията на Донбас, документираната хибридна намеса в американските избори и в референдума за Брекзит през 2016 г. бяха оглушителни сигнали от приближаващия влак с имперската обсесия на Путин, отразявани с хилави санкции.

Изригналата реакция на милиони хора (и избиратели) срещу сегашното бруталното насилие и хуманитарната катастрофа на границата на ЕС е това, което извади европейските лидери от кататонията. И се оказа, че санкциите могат да са мащабни и разрушителни, че призивът на Навални да се арестуват активи на олигарсите може да бъде чут, че може да се обмислят мерки за заобикаляне на "бензиностанцията с ракети", че "Северен поток 2" може да бъде спрян, а стотици западни компании да се изтеглят от Русия въпреки огромните загуби.

 

Но освен пресрещане на репутационни щети от продължителното затваряне на очите за заплахите, идващи от Русия, ЕС има да решава неотложна задача за сигурността си в бъдеще. И ако нещо е ясно, то е че няма да може да постигне съществен резултат, ако не се опита да разчисти вече заложените политически и икономически мини.

Картата на заплахите не е еднородна, а се определя от степента, в която различните държави в ЕС са позволили навлизането на руските интереси и мрежи.

Кремълският наръчник

Според публикувания през 2016 г. доклад "Наръчникът на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Централна и Източна и Европа", изготвен от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и българския Център за изследване на демокрацията, Русия води кампания от икономически и политически мерки, за да манипулира България, Унгария, Латвия, Сърбия и Словакия, да дискредитира западния либералнодемократичен модел и да подкопае трансатлантическите отношения. В някои от тези страни руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност, както и за и евроатлантическата стабилност.

Едва ли е изненада, че България е една от тези страни. "Русия използва доминиращата си позиция в стратегически сектори, за да укрепи съществуващите връзки и да създаде нови - с корумпирани бизнесмени и местни олигарси... С помощта на спонсорирани от Кремъл политически партии и бързо създавани организации в подкрепа на конкретни руски политики проруските играчи успяват да влияят върху дебата за националната политика", са част от заключенията за България, които днес придобиват още по-голям смисъл и плътност.

 

Изследването е базирано на три основни индикатора за спазване на демократичните стандарти в държавното управление: възприети нива на корупция, независимост на съдебната система и независимост на медиите. От дистанцията на времето и това, което руската инвазия в Украйна освети, ясно се вижда, че през годините България се е наредила сред отличниците на Кремъл - с ендемична корупция, завладяна съдебна система и преобладаващи медии, подчинени на същите интереси. През 12-годишното управление на ГЕРБ/ДПС, в което попада и периодът на изследването, и трите индикатора светнаха в яркочервено.

За механизмите, през които Русия на Путин прокарва целите си, Иво Инджев, журналист и изследовател на руското влияние в България, коментира пред "Капитал": "Краткият отговор е: чрез разяждаща на всякакви нива корупция. Тя включва пазаруването на политици, журналисти, магистрати, бизнеси, медии и цели институции. Много пъти съм споменавал съвета на руския император Александър III , когото наричам със заслуженото прозвище Българомразец, към неговия външен министър Гирс. "В България действайте с пари", казал му той. Действат така и до днес".

Ако във всички държави има корупция, това, което отличава страните като България, е руският модел на институционалната й закрила, който превръща една привидна демокрация в действаща клептокрация.

Промяната под обсада

Илюстрирано и от безпрецедентното поведение на руската посланичка Митрофанова в седмиците след инвазията, руското проникване е в основата на политическата обсада, в която се оказа сегашният премиер Кирил Петков и която отразява процеса на отдалечаване от Европа и все по-тясно обвързване с модела на Путин. И все пак в сегашното Народно събрание има поне две формации - спечелилата изборите "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които безусловно стоят зад цивилизационния избор за демокрация, правов ред и сигурност в рамките на ЕС и НАТО. В последния изкарал целия си мандат парламент нямаше и една, която би се противопоставила сериозно на желанията и натиска на Русия.

Правителствата в България през изминалите две десетилетия, откакто Путин е власт в Кремъл, взимаха ключови за страната решения с ясното съзнание, че търгуват с националните интереси. Най-лесно това може да се проследи в сагата с руските енергийни проекти, погълнали и огромен финансов ресурс - и непостроената АЕЦ "Белене", и скоростно построеният газопровод по трасето на "Южен поток". За разлика от целите на спрения заради войната "Северен поток 2" до Германия действащият руски газопровод през България не осигурява конкурентни предимства на българските компании и няма никакво отношение към икономиката на страната. Той изпълнява единствено геополитическата цел на Кремъл транзитът на руски газ към Европа да изключи Украйна - вероятно една от важните предпоставки и за последвалата агресия.

Пред ЕС стои задачата да картографира руските политически мини на територията си, за да намери устойчиво решение за демокрацията и сигурността си.  

Логиката на тези политически услуги на мястото на нормалните пазарни отношения е изграждането и на държавна система на същия принцип. Не случайно свързаните от руската тръба България и Унгария са единствените членове на НАТО, които отказаха официално военна помощ за Украйна, а унгарският премиер Орбан и български политически фактори заговориха в един глас за неутралитет - новата пропагандна мантра на Кремъл срещу членството на страните от бившия Източен блок в най-големия отбранителен съюз.

В Европа през Босфора и с Путин

Русия е разделящ фактор в политическия живот на България и след Освобождението и обявяването й за независима европейска държава в края на XIX век, и след падането комунизма и разпадането на съветския блок в края на XX век.

След промените през 1989 г. БСП, в която бившата комунистическа партия се трансформира, си остана традиционният проруски играч. Но освен че яхтите на олигарсите станаха емблема на режима му, Путин замени традиционно свързваната тук с Русия идеология на за закрила на бедните и онеправданите с агресивен национализъм, който създаде на БСП проблем с идентичността. Хибридният лозунг "Винаги с Европа, но никога срещу Русия!" днес е лъжа, не може и двете. Интересен момент е, че докато влиятелни опозиционери на Нинова като Георги Пирински и Велислава Дърева заявиха, че войната на Путин в Украйна е с легитимната цел да я спаси от "нацисткия режим" в Киев, над 200 определящи се за леви интелектуалци излязоха с декларация, в която заклеймиха агресията и призоваха икономическите санкции срещу Русия да се задълбочат "по начин, който да уязви авторитарния режим, олигархичните му структури и военната промишленост".

Останалата при легендата за Русия БСП се оказа и с електорален проблем, когато в официалната политика започнаха да навлизат свързани с Кремъл структури на крайния национализъм като появилата се през 2005 г. "Атака". Партията на Волен Сидеров живя в парламента 15 години, а в третото правителство на Борисов получи и несъразмерен дял от властта, преди да бъде оттеглена и заменена от още по-бруталната в антиевропейската и антинатовската си реторика "Възраждане" в сегашното Народно събрание.

"Възраждане" пое щафетата на гръмогласното озвучаване на руската пропаганда. Присъствието на лидера й Костадин Костадинов в националните медии заедно с групата на "другата гледна точка" за войната в Украйна и развихрилата се тролска кампания в социалните мрежи дават ясна картина за мобилизацията на руската "пета колона" - популярният израз за подкопаването на държавата отвътре в полза на външни интереси.

А Костадинов на свой ред подобно на Волен Сидеров и Веселин Марешки също зае мястото си сред контролираните с дела "на трупчета" политически патерици - с образувано "чрез самосезиране" от прокуратурата разследване за употребата на партийната субсидия.

Не кресливите прокремълски патриоти обаче са каналът, през който преминава реалното руско влияние, а държавните институции - точно както преди 1989 г. И е факт, че с изключение на правителството на Иван Костов ДПС е партията, която е неизменен пряк или неформален участник във всички управления на страната през изминалите 30 години. Такава власт никоя друга политическа сила в България не е успяла да реализира.

"Голямата сила на върхушката в ДПС е връзката с Русия. Мантрата, че ДПС е агент на Турция в България, е създадена от хората на Държавна сигурност (бившата комунистическа тайна служба - бел. ред.). Целта е да се отклони вниманието от реалните обвързаности", коментира в интервю за "Дойче веле" през януари т.г. доц. Михаил Иванов, бивш секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси. Той припомня "органическата свързаност" на движението с "Мултигруп" - олигархичната корпорация от 90-те години, опитала се да прокара първия опит на "Газпром" да овладее газопреносната мрежа на страната с проваления проект "Топенерджи".

При кабинета на Сакскобургготски, в който ДПС беше коалиционен партньор, възкръсна проектът за "Белене", при тройната коалиция на НДСВ, БСП и ДПС се появи проектът за газовия "Южен поток", а свързаната с Кремъл енергийна политика продължи и през трите управления на Бойко Борисов.

Нещо повече, руските интереси в България се разгърнаха най- бурно след приемането на страната в Европейския съюз, по време на партията с идеята за европейско развитие в името си, управлявала най-дълго в явен и неформален съюз с партията, провъзгласила се за стожер на правата и свободите.

Тази хибридна политическа постановка, успешно продадена впрочем на ЕНП и на европейските либерали, доведе до еднозначен резултат: при всичките предоставени от ЕС фондове ГЕРБ замени възможността за силно европейско развитие с безогледна корупция, а овладялото съдебната система ДПС подмени възможността за правов ред с употребата й за политически и икономически цели.

По темата работи и Деян Димитров. Втората част от нея е под заглавие "Хибридната мрежа на Русия през годините"