"Нарисувайте един храбрец, два метра висок, един гигант-мечоносец. Това е българският войник. До него, нарисувайте едно нищожно джудже, един запъртък, две педи чиляк. Това е българският държавник и дипломат... И ето ви най-новата българска история... Да, нашата държавна дипломация обезплоди дървото - плодоносното и животоносно дърво на българското всенародно поборничество... "

                                                             Стоян Михайловски

Преди 100 години го е казал ..... А сега България граничи със

собствени територии .....    

105 г. България не може да присъедини към територията си

Западните покрайнини,  отнети с нищожния Ньойски договор.    
Българската диаспора е принудена да съществува на

сръбска територия.


Сърбия не се нуждае от Западните покрайнини, 

нито от българското население, което живее

в тях.

Отношението на сръбската държава към българите,

живеещи  на територията и е показано нагледно

още в  началото на XX в.  в стихотворението

"Па шта си ти?"( "Коя си ти?"),  написано от  Иван Вазов. 


Присъединяването на Западните покрайнини към Република

България ще се реализира с подписването

на Международен договор  с Република Сърбия. 


Но инициирането на този международен

юридически договор все още се отлага във времето...

Докога?

Животът на окупираните българи в тази част на Сърбия е

много тежък, страшен и жесток.

Следновековен  разказ  описва сърбите като славянски

вълци.


Славянските вълци подлагат на нечуван гнет 

низвергнатото българско население  в Сърбия повече от век. 

Националният идеал за обединение не може да се осъществи

поради историческия нихилизъм на висшата държавна

власт  в България. 


Площта на  Западните покрайнини е около 1545 кв. км.