На 1 май 1944 г. 200 комунисти са екзекутирани в отмъщение за смъртта на четирима германци в Молай. Рано сутринта осъдените – политически затворници и изгнаници – са транспортирани с камиони от лагера Чайдари до стрелбището Кайсариани. По време на пътуването те пеят песни, пишат бележки до своите близки и другари и ги изхвърлят от камиона.

Въпреки отчаяните опити на архиепископ Дамаскин да осигури амнистия, екзекуциите бяха извършени до обяд. Кръвта течеше свободно, оцветявайки земята и струейки се по улиците покрай мрачното шествие към Третото гробище. Там, в северозападната част, очакваха 200 отделни гроба, но никой не знаеше имената на жертвите. Дрехите им бяха предадени на архиепископията още същия ден, което доведе до друга трагедия: идентифицирането на мъртвите.

На 27 април 1944 г. партизани от ELAS устройват засада и убиват германския генерал Франц Крех и трима други германски офицери при Молаи в Лакония . Като отмъщение германските окупационни власти обявяват чрез прокламация екзекуцията на 200 комунисти на 1 май, както и екзекуцията на всички мъже, намерени от германските войски извън селата им по пътя Спарта -Молаи. Освен това, германската прокламация съобщава, че „под впечатлението на това престъпление, гръцки доброволци по своя инициатива убиват още 100 комунисти“.    На 30 април новината за предстоящите екзекуции се разпространява в лагера Хайдари. Комендантът на лагера Фишер извиква бригадирите на работилниците, всички бивши затворници от Акронауплия, и пита кой от другите затворници може да ги замести, уж защото на следващия ден ще бъдат преместени в друг лагер, заедно със затворниците от затвора в Халкида . Тълкувайки това „преместване“ като прикритие за екзекуцията си, всички затворници от Акронауплия се сбогуват с другарите си и в килиен блок 3 на лагера се провежда импровизирано прощално парти.  На следващата сутрин затворниците от Халкида са преместени от лагера с камиони. След това комендантът на лагера Фишер провежда поименно преброяване и избира 200-те затворници, които да бъдат екзекутирани – почти всички бивши затворници от Акронауплия (около 170), бившите изгнаници в Анафи и няколко, които са били затворени от германците.  Според разкази на очевидци, затворниците реагирали с неподчинение, пеейки гръцкия национален химн , песента „ Танцът на Залонго“ и песента на затворниците от Акронауплия, дори когато камионите пристигнали, за да ги отведат.    200-те затворници са доведени на стрелбището Кайсариани , където са екзекутирани на групи от по двадесет.  Труповете са погребани в 3-то атинско гробище. Сред екзекутираните са Наполеон Сукацидис и Стелиос Склавайнас (известен с пакта Софулис -Склавайнас преди войната).












Кайсариани, 1 май 1944 г.

Гръцки политически затворници са отвеждани към стрелбището в Кайсариани, мигове преди екзекуцията им от германски войници.