Постинг
08.04.2013 06:00 -
Кева Апостолова: Стихове
ИЗ ЦИКЪЛА „ РАЗОПАКОВАМ ВОДАТА”
ОТ НОВАТА КНИГА НА К. АПОСТОЛОВА „ЕМБРИОНИ В СЛЪНЦЕТО”
***
Бог разопакова деня
като подарък за себе си.
А за мен?
***
Преминатите пътища
като шевове на череп.
Водата ме улавя накриво.
***
Животът е
из между другото.
***
Живот и смърт.
Аз съм една
не искам да съм две.
***
Живея през ден
за дълголетие.
***
Смъртта идва
в съучастничество с живота.
***
Смъртта идва
като кулминация на живота.
***
Смъртта – тази рязка промяна.
Върнете се в крилата си,
гълъби, пчели, самолети, времена.
***
Смъртта:
океанът изпорита книгите си.
***
Смъртта е навик:
изкачва вътрешните си планини от
памтивека
до следващите
памтивека.
***
Болестите
ни препоръчват на смъртта.
Тя не винаги ни харесва за себе си.
(Кога ще съм хубава?)
***
С дребните кражби
на сто-двеста спомена
към бъдното никога,
никога вече...
***
Разопаковам морето,
разопаковам...
Ще намеря ли?
Оригинален стих, но идеите не ме кефят, непреживяни са или ако са преживяни перото е срлабо. За Смъртта с главно "с" трябва да се пише доста внтимателно и не "романтично". Тя е като жена с откъснат език - по-добре да я затворим в килера. Загатвайте я, но не я натрапвайте; не пишете за нея с плам дори и когато сте на 20, защото в онкоболниците е пълно с 20-годишни девици, които вдишват Смъртта ежеминутно...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 4341