На 5 февруари 1878 г. в град Бяла след две седмично боледуване умира от петнист тиф руската баронеса Юлия Петровна Вревская, която работи като милосърдна сестра по време на съдбовно-историческата Руско-Турска Освободителна война. 
Юлия Вревская продава имението си в Орловска област, наема милосърдни сестри и с парите се включва в руската армия. Първоначално е в руски лазарет в гр. Яш, Румъния. После се включва в Първата и Втората атака на град Плевен, след което заминава за град Бяла. Ангелът на милосърдието се грижи за ранените руски войници. Бляскавият аристократичен и шармантен дворцов живот в Санкт - Петербург е изоставен от баронесата без колебание, защото съдбата на поробения български народ е много по- важна от него. От придворна дама на руската императрица, Юлия Вревская поема страшния кръст на мъченичеството на милосърдна сестра. 
Сърцето ѝ е покрусено от зловещата 5-вековна робска участ на българския народ. Нейният християнски и славянски дълг запалва в душата ѝ завинаги огъня на саможертвата в името на Освобождението на България от робството на нечестивите агарянци. 
Вечная память. 
Царствие Небесно. 
Per non dimenticare. 
Onore ai nostri caduti. 
Баронеса Юлия Вревская завинаги ще остане в историята на България като светица и мъченица.